ИКОНОМИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО: ФОРМИ И СИСТЕМИ
1.Форми на икономическа организация на обществото
1.1.Натурално стопанство
Натуралното стопанство е такова стопанство, при което продуктите се произвеждат за потребление на производителите. Пазарът отсъства. Продуктът не е предназначен за размяна, а за задоволяване на потребностите на производителите. Връзката между производители и потребители е пряка. Тази форма на стопанство е характерна за примитивните и слаборазвити общества. Несъвършените средствата за производство, нископроизводителните технологиите, необразованата и квалифицирана работната сила са условията за съществуване на затворените натурални стопанства, които произвеждат всичко необходимо за задоволяване на собствените си потребности. В този смисъл се твърди, че натуралното стопанство е стопнаство без риск. Вложеният труд е априорно обществено признат. Не съществува пазар, който да го утвърждава като такъв. В съвременните условия, когато натуралното стопанство е типична форма на националното стопанство се счита, че икономиката е затворена. Макар, че глобализиращата се световна икономика прави тази характеристика все по-невъзможна.
1.2.Стоково стопанство
Стоковото стопанство е такава форма на стопанство, при която продуктите се произвеждат от обособени, специализирали се производители за задоволяване на чужди потребности. Връзката между производители и потребители е опосредствана от пазара. Той утвърждава вложения труд като обществен и реализира съществуващия риск на стоковото производство. Стоковото стопанство се заражда в недрата на натуралното. Причините за това се търсят в разделението на труда, което специализира отделните производители и повишава тяхната производителност, и в частната собственост, която обособява техните интереси. Размяната и пазарът са средството, което осъществява връзката между отделните производители и потребители и реализира интересите им.
Теоретично стоковото стпанство може да се разграничи на просто стоково стопанство, основаващо се на личния труд на производителите и капиталистическо стоково стопанство, при което трудът е наемен.
2.Собствеността – основа на икономическата система
Собствеността е социално-икономическа категория. В нея могат да бъдат разграничени икономически, юридически, психологически и т.н. характеристики. Икономическата категория собственост може да бъде дефинирана като обществено-икономическа форма на присвояване на благата. Тя отразява обществени отношения по повод формата на присвояване на ресурсите и на резултатите от тях.
Собствеността възниква в резултат на ограничените производствени ресурси, които определят икономическата дейност на хората. Определя правилата на използване и присвояване на ограничените ресурси. Това са т. нар. права на собстевност – правото на владение (защитава интересите на собственика), ползване (определя начините за употребяване на дадена вещ) и разпореждане (осигурява условията за придобиване на собственост, за разпределение на резултатите от нея) с ресурсите.. В този смисъл собствеността регулира отношенията между икономическите субекти, дефинира рамките на икономическото им поведение. Тя стимулира активността на хората и стремежа им за ефективно използване на ограничените ресурси. Гарантира свободата или зависимостта на икономическите субекти. Затова се явява най-конфликтната сфера на икономическите взаимоотношения.
Собствеността определя устройството на икономическата система и е нейна качествена характеристика. Промените в собствеността предизвикват промени в обществената система изобщо.
Собствеността се проявява в множество форми. Частната собственост осигурява изключителни права на субекта на собственост. Тя може да съществува като еднолична – субект е даденото физическо лице и корпоративна (кооперативна) – субект са група лица (физически или юридически), които имат определен дял в съвместно стопанисваната собственост. Тенденция в световното стопанство е преходът от еднолична към корпоративна частна собственост. Публична (държавна, общинска) – субект на собственост е държавата или общината. Едноличната частна собственост и публичната (обществена) собственост са две крайни противоположности, корпоративната и кооперативната са форми, които съдържат характеристики на двете. Те са нито частна, нито обществена или и частна и обществена.
В зависимост от обекта на собственост тя може да бъде трудова, вещна, интелектуална.
Ясно е, че всяка форма на собственост фактически е различна организация на използване на ограничените ресурси, е различна система на обществени отношения. Формите на собственост са в основата на типизирането на икономическите системи. Промяната на формите на собстевност и в този смисъл на икономическата система е еволюционен процес или се осъществява чрез регулирането на държавата. Пазарният механизъм и наследствените права са средства за естествени промени. Конфискацията, национализацията, приватизацията, реституцията са средства на държавното регулиране.
3. Икономическа система
3.1.Същност и характеристика на икономическата система
Икономическата система (икономиката) е понятие, което отразява преобразуването на ресурсите в продукти и отношенията между производителите и потребителите на икономическите блага. Осъществява се в рамките на “влагане на ресури – получаване на резултати – присвояване на резултатите”. Следователно икономическата система включва всичко онова, което се отнася до използването на ресурсите, производството на благата и тяхното присвояване. В този смисъл могат да се разграничат технико-икономически отношения, които характеризират производството на благата от съществуващите ресурси и социално-икономически отношения, които характеризират присвояването на ефектите от производството.
В цялостността на икономическата система могат да бъдат обособени отношенията в производството, разпределението, размяната и потреблението. В тяхното проявяване ресурсите се преобразяват в продукти, разпределят се и се потребяват. Така икономическата система осигурява задоволяването на потребностите на хората и тяхното съществуване. В този процес те се стремят да минимизират използването на ресурсите и да максимизират ефектите. Осъществяват стремежа си, избирайки между алтернативни възможности в рамките на конкретна система на присвояване определена от собствеността.
Теорията класифицира икономическите системи по различни критерии. Без да бъдат изчерпателно обособени могат да се изброят следните:
В зависимост от степента на развитие се диференцират доиндустриално (типично е земеделското производство); индустриално (с водещо промишлено производство) и постиндустриално общество (с приоритет на сферата на услугите).
На основата на цивилизационни критерии се разграничават аграрна цивилизация (с ръчен труд в селскостопанското производство, на основата на поземлената собственост); индустриална цивилизация (с машинен труд в индустриалното производство, на основата на собствеността върху капитала); информационна цивилизация (с интелектуален труд в информационното производство, с приоритет на интелектуалната собственост).
От гл. т. на типичните (абсолютизирани) производствени отношения се формулира формационния подход в общественото развитие. Разграничават се първобитнообщинен строй, робовладелство, феодализъм, капитализъм, социализъм.
3.2. Типове икономическа система
Икономическата теория е обособила, в зависимост от механизма на осъществяване на икономическите отношения, няколко типа икономически системи:
- Традиционна икономика. Собствеността принадлежи на социалната клетка – племе, род, семейство. Икономическите действия имат колективен характер. А управлението е авторитарно. Стопанството е натурално, самозадоволяващо се. Традициите и опита решават основните икономически проблеми и са основен механизъм на осъществяване на икономическите отношения.. Степента на развитие и темповете на развитие са ниски.
- Пазарна икономика. Тя функционира в древна Атина, Флоренция, капитализъма. Доминира частната собственост, затова решенията са децентрализирани и се вземат от независими икономически субекти.. Пазарът е основен механизъм за регулиране на икономическата система. Осъществява това чрез системата на цените. Основните проблеми на икономиката – какво, как и за кого се произвежда се решават от пазара. В този смисъл той е механизмът, гарантиращ ефективно използване на ограничените производствени ресурси. Държавата е с ограничени функции предимно в сферата на законодателството и охраната.
- Командна икономика. Наблюдава се в Египет, Индия, при феодализма, социализма. Доминантна е обществената (държавната) собственост. Затова държавата е центърът, който взема икономическите решения и осъществява основните икономически въпроси. Механизмът за това е държавният план. Неговото изпълнение е йерархично и задължително, а икономичсеките субекти са само изпълнители. Държавата разпределя ресурсите, административно определя цените, преразпределя доходите. Пазарните категории – цени, лихви, печалби са формални и не са пазарни инструменти.
- Смесена икономика. Традиционната, пазарната и командната икономика не съществуват в чист вид. Това е валидно и за съвременното световно стопанство. Затова теорията предпочита да анализира смесената икономика, която се основава на пазарните механизми, но държавата има регулативни функции, преследващи преодоляването на пазарните провали. Тоест невидимата ръка на пазара се съчетава с видимата ръка на държавното регулиране. За добре функционираща икономика са необходими и двете, в тяхното противоречиво единство.