Обща характеристика на търговските сдружения
1.1.Определение на търговските дружества
Съгласно търговския закон търговското дружество е обединение на две и повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Към това легално определение следва да се добави, че търговските сделки се извършват под обща фирма и за обща сметка. Но тъй като търговските дружества са търговци по дефиниция, по правило те не губят търговското си качество, ако не сключват търговски сделки.
Съгласно чл.63, ал.3 ТЗ всички търговски дружества са ЮЛ. Те са корпоративни юридически лица, което ги доближава до кооперациите и сдруженията. Според чл.64, ал.2 ТЗ могат да се учредят само търговски дружества предвидени в този закон, а те са 5-те класически вида търговски дружества – СД, КД, ООД, АД и КДА. Недопустимо е да се създава друг вид търговски дружества, както и да се създават хибриди между тях.З а съвместното /задружно/ извършване на стопанска дейност от няколко лица има три възможностти – чрез образуване на кооперация, гражданско дружество или едно от 5-те търговски дружества. Изборът на един от трите възможни варианти се обуславя от конкретните икономически и други интереси на участниците.
Нормативната уредба на търговските дружества се съдържа в ТЗ. Общите положения са уредени в чл.чл.63-75 ТЗ, а в отделните глави на закона е систематизирана регламентацията на всеки отделен вид дружество.
1.2. Видове търговски дружества
Освен по своя специален правен режим, според който търговските дружества са СД, КД, ООД, АД, КДА, те могат да се квалифицират и според други критерии.
Основно значение има разграничаването на търговските дружества на дружества на личността / персонални / и дружества на капитала / капиталови /.
Търговските дружества на личността се характеризират с малък брой съдружници, които предимно са физически лица. При тях основно значение имат доверието между съдружниците и личното им участие в дейността и управлението. Тези дружества нямат задължителни органи на управление. Съдружниците поемат повече на брой и с по-широко съдържание задължения. Те отговарят солидарно и неограничено за задълженията на дружеството, в което членуват. По правило дяловото участие на членовете е непрехвърлимо. Не е необходим задължителен минимален капитал за учредяване и съществуване на тези дружества. По принцип те се прекратяват с напускането, изключването, смъртта или прекратяването на съдружник – юридическо лице. Типичен представител на персоналните търговски дружества е СД. В тази група влиза и КД, въпреки че има редица особенности, свързани с правното положение на съдружниците командитисти.
Търговските дружества на капитала се характеризират с по-голям брой съдружници, които често са юридически лица. Основно значение при тях има капитала, а личните качества на съдружниците са без значение или минават на заден план. Тези дружества имат задължителни органи на управление. Участниците в тях поемат по-малко на брой и по-ограничени по съдържание задължения. Те отговарят ограничено за задълженията на дружеството. Дяловото участие е прехвърлимо. Необходим е задължителен минимален капитал за учредяването и съществуването на тези дружества. По принцип те не се прекратяват с напускането, изключването, смъртта или прекратяването на съдружник. Типичен предствител на капиталовите търговски дружества е АД, при което е налице пълно откъсване на участниците от дружеството. Затова те се наричат акционери, а не съдружници. В тази група влизат КДА и ООД, които обаче не се чисти капиталови дружества, а имат и някои черти характерни за дружествата на личността.
Друго разграничение на търговските дружества е според отговорността на съдружниците за задълженията на дружествата, в които те членуват. Според този критерий търговските дружества са четири вида: при които всички съдружници отговарят неограничено; при които всички съдружници отговарят ограничено; при които съдружниците носят различна отговорност, като едни отговарят ограничено, а други отговарят неограничено за задълженията на дружеството; при които едни и същи съдружници носят смесена отговорност, като за едни задължения отговарят неограничено, а за други - ограничено. От първият вид са само СД. От втория вид са АД и ООД. От трети вид са КД и КДА. Дружествата от четвъртия вид не могат да се новообразуват, те възникват при преобразуване. Така например при преобразуване на СД в ООД. За старите задължения /поети чрез фирмата на СД/ съдружниците продължават да отговарят неограничено и след преобразуването. За новите задължения същите съдружници отговарят ограничено.
Всъщност пълно юридическо значение има само неограничената отговорност на съдружниците за задълженията на търговското дружество, в което те членуват. Тъй наречената ограничена юридическа отговороност за тези задължения означава , че съдружниците понасят стопанския риск от дейността на съответното дружество. Те имат задължение да направят вноски в капитала на дружеството, чрез които да внесат стойността на записаните дялове и акции. Това задължение е към дружеството, а не към неговите кредитори. Спрямо последните отговорност носи търговското дружество, а съдружниците / акционерите/ поемат само риска да загубят направените от тях вноски в капитала при прекратяване с ликвидация или поради несъстоятелност на дружеството.
Според вида и съдържанието на учредителния акт търговските дружества са уставни и договорни. Между двете групи дружества има две основни разлики: формална и по същество. Формалната разлика се проявява в това , че договора трябва да бъде писмен с нотариална заверка на подписите на учредителите, а за действителността на устава е достатъчно да бъде спазена обикновенна писменна форма. Втората разлика е по същество и се провява в това, че при договорните дружества съдружниците имат по-голяма свобода да уредят с договора вътрешните отношения в съответното дружество. При уставните ТД участниците в тях имат по-ограничена възможност да уредят вътрешните отношения, поради преобладаваща императивна нормативна уредба на тези отношения. Договорни ТД са СД, КД и ООД, а уставни дружества са АД и КДА. В това отношение ООД проявява своя хибриден характер – не е необходимо дружественият договор да е с нотариално заверени подписи, а съдружниците имат по-ограничена възможност в сравнение с тази на съдружниците в СД и КД при уреждане на вътрешните отношения.
Според възможността за образуване и участие в ТД на едно ФЛ или ЮЛ те се обособяват в две групи – еднолични и колективни. Едноличните ТД могат да бъдат само ООД и АД. ЕООД може да образува всяко ФЛ или ЮЛ. Без значение е броя на регистрираните от едно лице ЕООД. Еднолично може да бъде и АД, с което правната уредба се изравни с тази на ЕООД.
СД, КД и КДА са задължително колективини ТД, т.е. не могат да бъдат еднолични.
С оглед правоспособността си ТД са с обща /универсална/ и ограничена /специална/ правоспособност. С обща правоспособност е АД. Банкова и застрахователна дейност може да се извършва само от АД или кооперативни организации. Само като АД могат да се регистрират фондовите и стоковите борси, инвестиционните дружества, осигурителни дружества и др. Следователно АД има най-широка правоспособност в сравнение с останалите ТД. Останалите ТД / СД, КД, ООД, КДА / имат ограничена правоспособност, като от тях е по-широка правоспособността на капиталовите ТД.
Според размера на капитала ТД са три вида – на дребния капитал / СД и КД/, на средния капитал /ООД/ и на едрия капитал /АД и КДА/. Обособяването на ТД има условен характер, тъй като например е възможно капитала на ООД на практика да е по-голям от този на АД.
Според предпоставките за обявяването им в несъстоятелност ТД се обособяват в две групи – дружества, при които такава предпоставка е само тяхната неплатежоспособност /СД, КД/ и дружества, при които значение за обявяването им в търговска несъстоятелност има и тяхната свръхзадълженост /ООД, КДА и АД/. По специален ред се обявяват в несъстоятелност АД, които са банки или застрахователни дружества.
2.Образуване на ТД
2.1. Учредители на ТД
Съгласно чл.65, ал.1 ТЗ учредителите на дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни ФЛ или ЮЛ.
Дееспособни са ФЛ, които са навършили пълнолетие и не са поставени под запрещение. Няма пречка ФЛ да участва като съдружник в ТД в качеството му на едноличен търговец.
Друг възможен учредител на ТД са ЮЛ, които стават едновременно правоспособни и дееспособни – от момента на образуването им. В тези случаи е необходимо решение на компетентния орган за управление на ЮЛ /напр. общото събрание на ООД или кооперация/. Следователно ТД могат да бъдат първични ЮЛ /в тях участват само ФЛ/, производни ЮЛ /в тях участват само ЮЛ / и смесени ЮЛ /в тях участват едновременно ФЛ и ЮЛ/.
ТЗ не лимитира минимален или максимален брой на учредителите. Те могат да бъдат две, а в някои случаи и едно лице. Изключение от това правило е предвидено за КДА.
Съгласно чл.65, ал.2 ТЗ всяко лице може да участва в повече от едно дружество, доколкото закона не забранява това. Например според чл.51, ал.5 ЗМСМА общинският съвет може да участва само в такива форми на стопанска дейност, в които отговорността му не надвишава размера на дяловото му участие. А това означава, че общината без ограничение може да участва в ООД и АД, въобще не може да участва в СД, а в КД и КДА е допустимо да бъде само ограничено отговорен съдружник /командитист/.
2.2.Подготвителен договор за учредяване на ТД
По правило образуването на едно ТД /особено на капиталовите/ се предхожда от редица подготвителни действия /преговори/, които имат правен характер. Съгласно чл.12 ЗЗД при водене на преговори лицата трябва да действат добросъвестно. В противен случай те дължат обещетение, израз на т.нар.преддоговорна вина.
Учредителите на ТД могат да уредят отношенията помежду си или част от тях чрез сключване на подготвителен договор. Този договор е факултативен елемент от ФС на образуването на ТД. Подготвителният договор е неформален и облигационен договор с организационен характер. Сключилите договора не могат да бъдат задължени по принудителен ред както да изпълняват поетите с него задължения, така и да участват в ТД. Те отговарят само за причинените вреди.
Подготвителният договор не може да се редуцира към предварителния договор по чл.19 ЗЗД. По своята правна същност той стои най-близо до договора за гражданско дружество /чл.чл.357 -364 ЗЗД/. Единствената разлика между тях е в тяхната цел. Целта на договора за гражданско дружество е стопанска, докато страните по подготвителния договор имат за цел образуване на ТД.
2.3.Учредителен акт на ТД
По правило учредителния акт на ТД е договор или устав. По своята правна същност те са многостранни договори, спрямо които ЗЗД има само съответно и непълно приложение. След регистриране на съответното ТД договора или устава се превръщат от задължително условие за вписване на дружеството в негов устройствен акт.
ЕООД могат да се образуват от ФЛ или ЮЛ на основание едностранна сделка, която трябва да има същото съдържание като дружествения договор за учредяване на колективно ООД. Когато се образува ЕАД, с учредителния акт трябва да се утвърди устава и да се назначи първият надзорен съвет или съвет на директорите.
Учредителният акт може да има не само гражданскоправен характер / договор, устав, едностранна сделка/, но и административноправен характер / разпореждане, заповед, решение/. По този ред се образуват ЕООД и ЕАД с държавно или общинско имущество. Административният акт е разпореждане на МС или заповед на министър, съответно решение на общински съвет.
Освен по първичен /оригинерен/ начин ТД могат да се образуват и по производен /дериватен/ начин, т.е. чрез правоприемство. Правоприемството е налице при преобразуване на ТД, при което по правило един или повече правни субекти се прекратяват и техните права и задължения се придобиват от нов субект или субекти.
Учрудителният акт на ТД има задължително и незадължително съдържание. От своя страна задължителното съдържание се дели на подлежащо и неподлежещо на вписване в регистъра. Задължителното съдържание на УА се специфицира според вида на образуваното дружество, въпреки че при всички ТД този акт има общозадължително съдържание.
2.4.Регистриране на ТД
Следващият елемент от фактическия състав на учредяването на ТД е тяхното вписване в търговския регистър. Съгласно чл.67, изречение второ ТЗ заявлението за вписване се извършва от избрания управителен орган. По правило този орган е и представителен. Заявлението за вписване на СД трябва да се подпише от всички съдружници, а това за вписване на КД – от самите комплементари. Персоналните ТД нямат нормативно установени управителни и представителни органи.
Вписването на ТД в търговския регистър има конститутивно действие – от този момент те стават ЮЛ и търговци.
Следователно по правило ТД се учредяват по нормативната система.
Някои ТД се учредяват по разпоредително-нормативаната система. Тя се прилага при образуване на ЕООД и ЕАД с държавно и общинско имущество или при преобразуване на държавни и общински предприятия или фирми в такива дружества. Упражнява се два вида контрол – за законосъобразност и целесъобразност.
Определени ТД се учредяват по разрешително-нормативната система. Тя се прилага при образуване на банки, фондови и стокови борси, инвестиционни посредници, инвестиционни дружества, застрахователни дружества и други. Фактическият състав на тази система се състои от три елемента – устав или дружествен договор, разрешение от държавен орган и вписване в търговския регистър. Упражняват се два вида контрол – за целесъобразност и за законосъобразност.