ТЪРГОВСКА ФИРМА

1.Определение за търговска фирма

Съгласно търговския закон (ТЗ)  фирмата е наименованието, под което търговеца упражнява занятието си и се подписва. Фирмата има две основни значения – като средство за индивидуализация на търговците в оборота и като елемент в състава на тяхното предприятие.

Търговската фирма може да е елемент или да съвпада с търговската марка. Но марката има друга функция – тя е знак /словесен, звуков, релефен и др./, който различава стоките и услугите на пазара. Различията между търговска фирма и търговска марка са налице и с оглед на тяхното възникване, начини за придобиване, защита и др.

Физическите лица, които са регистрирани  като еднолични търговци, имат две имена – гражданско и търговско. Гражданското име трябва да се използва  при сключване на граждански сделки, а търговското име -  при  сключване на търговски сделки. Сключването обаче на една гражданска сделка с търговска фирма не конвентира сделката в търговска и обратно. Неправилното използване на гражданското или търговското име не се отразява и на действителността на сделката.

2. Съдържание на търговската фирма.

То се разграничава на задължително /необходимо/ и незадължително /факултативно/.

Задължителното съдържание на фирмата е различно за различните видове търговци. Фирмата на едноличния търговец трябва да съдържа без съкращения личното и фамилно име на ФЛ . За разлика от гражданското име фирмата на ЕТ се състои от две части. Фирмата може да включва личното и бащино име на ФЛ, ако то е известно с бащиното си име в обществото. Едно ФЛ може да регистрира само една фирма като ЕТ / чл.58, ал.3 ТЗ/.

Задължителното съдържание на фирмата на персоналните търговски дружества / Сдружение (СД) и Командитно дружество (КД) / трябва да включва означение за съдружниците. Фирмата на СД се състои от фамилните имена или фирмите на всички, част или поне един съдружник и указанието “СД”, “Съдружие” или “С-ие” .

Съгласно чл.101, ал.1 ТЗ фирмата на КД трябва да съдържа обозначението “Командитно дружество” или съкръщението “КД” и името поне на един от неограничено отговорните съдружници. Фамилното име или фирмата на ограничено отговорните съдружници не се включва, но ако това е направено, тези съдружници отговарят неограничено пред кредиторите на КД.

Задължителното съдържание на фирмата на капиталовите търговски дружества / ООД, АД, КДА/ не включва указание за съдружници /акционери/. Фирмата на ООД трябва да съдържа означението “Дружество с ограничена отговорност” или съкращението “ООД”. Във фирмата на АД трябва да се включва означението “Акционерно дружество” или съкращението “АД”. Задължителното съдържание на фирмата  КДА включва означението  “Командитно дружество с акции” или съкращението “КДА”. Фирмата на кооперацията задължително трябва да съдържа означението “ Кооперация”.

Незадължителното съдържание на фирмата, може да включва означение за предмета на дейност на търговеца, участващи лица, както и свободно избрана добавка.

Известни са три системи за определяне съдържанието на фирмата:

-система на пълната свобода – характеризира се със свобода при съставяне и ползване на търговското име;

- система на пълната истинност – фирмата трябва да посочва собственика на търговското предприятие, затова при прехвърлянето му и фирмата следва да се промени като включи името или фирмата на новия собственик на предприятието;

- смесена система – тази система е възприета от нашия търговски закон. Тя включва елементи на посочените по горе две системи с приоритер на системата на пълната истинност.

3.Търговската фирма като субективно право и правно задължение

Правото на търговска фирма се поражда от момента на съдебната регистрация на търговците.

Правото на фирма е безсрочно, както е безсрочна и съдебната регистрация на търговеца.То съществува докато съществува търговското качество.

Правото на фирма е лично право, тъй като няма съдържание, което е пряко оценимо в пари. Но за разлика от правото на име на физическите лица фирмата може да се прехвърля чрез сделки и да се наследява. При възмезните сделки с търговско предприятие тя е важен ценообразуващ фактор.

Правото на фирма е изключително право, тъй като може да се употребява само от търговеца, който го е регистрирал. Регистърният съд трябва да следи служебно фирмата на един регистриращ се търговец да се различава от вече регистрираните търговци.

Правото на фирма е абсолютно право, тъй като всеки е длъжен да не извършва действия, които биха попречили на титуляра да го упражнява.

От друга страна търговсата фирма е правно задължение, тъй като търговците са административноправно зъдължени да имат фирма. Търговците са длъжни да посочват фирмата си в търговската кореспонденция /чл.13 ТЗ/. Фирмата следва да се изписва на български език  и при неспазване на това законово изискване на търговеца може да се наложи глоба.

4.Защита на правото на фирма

Като абсолютно право фирмата се ползва с публичноправна, частноправна и международноправна защита. Публичноправната защита се осъществява от окръжния съд при регистрирането и пререгистрирането на търговците.  Частноправната защита е предвидена в чл.11, ал.2 ТЗ, според който при използване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат  прекратяване на по-нататъчното й използване и обещетение за вреди.Международноправната защита може да се търси по реда на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, според която фирмата е обект на индустриална собственост.

Според чл.33, ал.2 ЗЗК  използването на чужда фирма  по начин, който може да доведе до увреждане  интересите на конкурентите  и на потребителите, е състава на нелоялна конкуренция и може да се търси защита и чрез този закон.